(Maya With Doll and Wooden Horse, 1938, Pablo Picasso) Като родители,

Четири важни неща, които всяко дете има нужда да чува

(Maya With Doll and Wooden Horse, 1938, Pablo Picasso)

Като родители, нямаме по-важна работа от това да отгледаме деца, които ще се трансфорат в почтени възрастни. Те са като дребни гъби, попиващи всяка парченце от средата към тях. Знаят доста повече, в сравнение с ние родителите осъзнаваме, защото непрестанно следят света към себе си с интерес, какъвто ние възрастните от дълго време към този момент сме изгубили.

Да си образец за държание може да бъде извънредно мъчно на моменти. Да умеем да реагираме уместно в моменти на стрес, в сложни обстановки, в моменти на незадоволство и фамилни рецесии, не е по никакъв начин елементарно и неведнъж ние сме тези, които нарушаваме дисциплината, на която се опитваме да научим дребните.

Не единствено дейностите ни, само че и методът, по който беседваме с тях, моделира метода, по който те ще ни запазят в сърцето си. Думите ни имат доста по-мощно влияние, в сравнение с можем да си представим. Децата ще оформят мнението и отношението си към себе си и света съгласно метода, по който са третирани от своите родители. Всички познаваме дребни деца, обезверени за вниманието на родители, които ги подценяват, които след това усвояват навика постоянно да си навличат неприятности, единствено с цел да си подсигуряват, че ще получат вниманието, от което имат потребност.

Когато отправяте обръщение към дребните за вяра и сте откровени с тях, ще видите голямата разлика в очите им. Ако ги насърчавате и непрекъснато ги подпомагате в израстването им, ограничавайки негативите, ще откриете невероятната разлика в метода, по който децата възприемат самите себе си.

Само с една подобаваща дума в верния миг, сте способни да моделирате бъдещето на детето си. Кои са думите, които децата ви имат най-голяма потребност да чуват:

ГОРДЕЯ съдебна експертиза С ТЕБ!

Кой не обича да чуе, че е приключил страхотна работа? Децата може и да не са натоварени с отговорностите и тежестта на възрастните, само че и те също като нас поставят неимоверни старания, с цел да реализират задачите, сложени пред тях. Ако си извършват покорно домашните отговорности и носят постоянно положителни оценки от учебно заведение, няма нищо неприятно в това да им кажем, че се гордеем с тях. Това поощрение ще ги държи в правия път, до момента в който отрицателните думи или оказването на напън, е по-вероятно да ги обезкуражи.

ТОВА Е ДОБЪР ИЗБОР!

Децата обичат да бъдат самостоятелни. Не постоянно, само че много постоянно. Колкото повече порастват, толкоз по-силна става потребността им независимо да вършат избор. Проблемът е, че не могат да видят нещата от всичките им вероятни страни. Не знаят за какво не би трябвало да пипат включения котлон, до момента в който не се изгорят, и по този начин научават, че дейностите им имат последици. Много постоянно родителите санкционират децата, когато сгрешат, само че не помнят да ги похвалят, когато вземат вярното решение. Не е нужно да се подвига огромен звук към всеки добър избор, който вършат, само че е добре да им се признава заслугата за положителното решение, тъй като това им оказва помощ да се учат тъкмо толкоз, колкото и мъмренето, когато са създали нещо не както би трябвало.

(Maya has two and a half years with a boat, 1938, Pablo Picasso)

ЗАБАВЛЯВАЙ съдебна експертиза!

Изглежда, че актуалната реалност принуждава децата ни да порастват по-бързо и по-рано да се учат да вземат решения, несъответствуващи за възрастта им. Жалко е да изискваш от тях неща, за които те още не са подготвени. Напоследък са толкоз заети да се държат като възрастни, че не помнят по какъв начин да се забавляват и да бъдат деца. Животът на детето би трябвало да бъде цялостен със занимателни моменти, бясно въображение, трупане на мемоари, които ще ги топлят и ще ги карат да се усмихват през целия им живот. Така че, уверете се, че знаят по какъв начин да се забавляват.

ЩАСТЛИВ/А СЪМ, ЧЕ ТЕ ИМА!

Не е необичайност за едно дете да слага под въпрос своето място в границите на фамилията, изключително в случай че има няколко братя и сестри. С издевателството, ширещ се в учебните заведения и с времената, които стават все по-трудни в обществено отношение, те стартират да си задават въпроса за своята принадлежност. Това важи с доста по-голяма мощ за фамилиите, в които майките и бащите прекарват прекалено много време на работа. Децата не са в положение изцяло да вдървен цялата обстановка с финансовите проблеми, по тази причина постоянно си мислят, че самата работа е доста по-важна за родителите им в сравнение с са те самите. Така че, отделете време, с цел да се уверите, че те са наясно какъв брой са значими за вас и за фамилията като цяло.

Думите имат мощ и могат както да унищожават, по този начин и да лекуват. За метода, по който детето ще възприема себе си и околната реалност, отговаряте вие, тъй че бъдете рационални и деликатни при боравенето с един от най-големите божи блага – словото.

(Portrait of Maya with her doll, 1938, Pablo Picasso)